понеделник, 21 септември 2015 г.

Almost blue

Лилава рокля е това стихотворение. 
Отдалечавайки се всичко става сън. 
Събирам думи за дъждовни изречения 
от съботите на това, което съм. 
На мястото на днешните ми граници 
навярно някога е имало море.  
Перо от дума между раните, 
но кой да разбере. 
Пресечни точки, точки на изпепеляване. 
Отричаме си кухостта. 
Делфините са повече от лятото, 
когато си говорим през нощта. 
Изгубването също е спасение, 
а близостта не е това, което е. 
Почти е синьо онова, което ще усетите 
в стихотворенията, писани от мен. 



Няма коментари: