събота, 8 август 2015 г.

(краткостишия)


Колкото цвета на думата "очакване", 
колкото очи на влюбена жена. 
Колкото реки в душата ми, 
толкова вина. 


Промеждутъци в двугърби оправдания. 
Август разрази горещниците в нас.  
Вече не усещам раните. 
Аз ли съм, не съм ли аз? 


Липсата е вид присъствие – 
празна улица в препълнен град.  
Късно е да сме различни, късно е. 
Липсата на път не значи точно край. 


Колкото море остава между думите, 
колкото е старо земното кълбо. 
Колкото далеч е Юпитер,  
толкова любов. 

https://www.flickr.com/photos/allthebeautifulthings/20204217129


Няма коментари: