сряда, 5 август 2015 г.

Стихотворение за нещо счупено

На утрото в протегнатите пипала 
се отразяват цветовете ми. 
Без краищата няма начала. 
Предателството почва от доверие. 

Дали е нямане или е пълнота – 
въпрос на сетива и виждане. 
Неизговорени докрай неща 
(макар и много трудни за отричане). 

Едва ли чувате морето в моя глас. 
Вълните си изтриват стъпките. 
Заради придошлия дисбаланс 
и думите, и къщите са стъклени. 

Дъждът е с много и различни имена 
в история за нещо счупено. 
Дори изкупена, вината е вина. 
Изгубеното вече е изгубено. 

Селвер

Няма коментари: