сряда, 19 август 2015 г.

Август

Колко дълги бяха цветовете ни, 
колко песни знаехме преди. 
Въжените мостове – разплетени, 
плуваме в несигурни води. 

В нас са свободата и забраните. 
Чувствата са преходни, нали? 
Стихове са, стихове са раните, 
затова не спира да вали. 
 
Август беше много дълъг някога. 
Имаше надежди след снега. 
Нямаше причина да избягаме. 
Нямаше тъга. 

Няма коментари: