неделя, 2 август 2015 г.

*

Мълчанията ми са юлски острови. 
​Сърцето е пределната черта. 
Нататък облаците са кокосови. 
Понякога ми липсва само есента. 

Минавам през звънливи изречения. 
Минавам през рисувана врата. 
Това, което съм, е без значение.   
Цветът на думите се слива с вечерта. 

От много лято стават топли думите. 
От топли думи ставам на река. 
Пероните ехтят при пълнолуние   
от толкова, от толкова тъга. 
  
Селвер 
Luis Valadares

Няма коментари: