неделя, 19 юли 2015 г.

* * *

Не говоря езика на мидите. 
Не говоря и своя език. 
Тишината е стих, но не питайте,  
колко сложни глагола изтрих. 

Ако махна дъжда, ще ме видите, 
но защо да го махам, нали? 
Като няма места за излитане, 
по-добре да вали, да вали. 

За да има дъга между сричките, 
си представям, че думите спят. 
Всяко юлско море е обичане, 
всяка грешка е стъпка назад. 

Като сричка, оплела се в клоните, 
предпочитам да нямам лице. 
Все едно е, дали ще запомните 
тишината на мойто сърце. 

Селвер 

Няма коментари: