събота, 11 юли 2015 г.

Отвесност

От края на страха до друга крайност 
са стихове и хвърчила. 
Говорим си за трайно и нетрайно, 
за липовите нощи на пчела.  

От слънцето през май до друго слънце 
са соарета с ментов чай. 
Когато никой никого не търси, 
стихотворенията нямат край. 

От дума за любов до друга дума 
е чувството за топлина. 
Единственото ясно помежду ни 
са плаващите пясъчни дъна. 

От облак и перо до друга песен 
са лавандулови писма. 
Понятна е следюнската отвесност, 
и кухостта на думата "сама". 

Селвер 

Няма коментари: