петък, 26 юни 2015 г.

Навътре

Нещо тихо, нещо като бряг. 
Списък с клетвите за вярност. 
Сякаш миналогодишен сняг. 
Сякаш звездоока сянка. 

Аз съм тази придошла река. 
Всичките щети са оправдани. 
Чувството за приближаващ край 
прави хората нетрайни. 

Четен наобратно зведопад. 
Вдишани навътре рани. 
Преосмислен светоглед. 
Но е късно да остана. 

Някаква хронична слепота  
ме оплита в нещо маловажно. 
Другото е друга свобода 
и душевни абордажи. 

Селвер 

Няма коментари: