неделя, 21 юни 2015 г.

Мълчания

Ограничавам цветовете си сама. 
Умората е птица, но безкрила. 
Каквото се лекува с тишина, 
отнема бавно всичката ми сила. 

Като че ли е свършил млечният нектар 
на думите, на песните, на дните. 
Въпрос на избор е, да си добър. 
И сам на себе си да си спасител. 

Понякога мълчанията ми са мост, 
преодоляване на страховете. 
По въздуха – следа от албатрос.  
Размества пластовете на небето. 

Изгубванията са всъщност есента,  
поредният преливник на душата.  
Каквото ти остава след това, 
е волята да продължиш нататък. 

Селвер 

Няма коментари: