неделя, 14 юни 2015 г.

Несъвършености

Нещо далечно ме кара да бързам. 
Кораби светят във юнски безкрай. 
Всичко, в което не вярвам, е късо. 
Най-надълбоко е думата "страх". 

Страх, че са непроменими нещата. 
Страх, че от утре животът е сън. 
Страх, че забравяме дата по дата,  
дума по дума, сезон по сезон. 

Несъвършени сме. Несъвършени. 
Търсим утеха във белия лист. 
Думи преливат с мастилени вени.  
После следобедът става златист. 

Спускам по стръмни наклони гласа си. 
Вдишвам, издишвам и нищо не знам. 
Нещо далечно ме кара да бързам. 
Как ли се стига без лодки дотам? 

Селвер 

Няма коментари: