четвъртък, 11 юни 2015 г.

Със затворени очи

Поникват свещи в тъмнината. 
Наполовина съм дете. 
Мълчани думи във житата 
разделят пролетта на две. 

Приижда неживяно лято. 
И се отлепя тишина 
от невъзможността за бягство. 
От чувството ми за вина. 

Пропаданията са мярка.  
И няма как да не личи 
тъгата на един приятел 
в затворените ми очи. 

Минава всичко. Отминава. 
През крехките ни сетива. 
И всеки миг си заслужава 
да бъде вдишан и живян. 

Селвер 



Няма коментари: