сряда, 10 юни 2015 г.

Тесноти

Морето тази нощ е неизбежно. ​
​Светът на рибите е толкова висок. 
За всяка прошка има грешка. 
​Човекът за човека е урок. ​
 
Каквото ме обича, ме обича  
и без да съм му обещавала света. 
​Но нещо продължава да изтича. 
Изгубва обичайната си гъстота. 
И стават сложни думите ми. Сложни. 
Изплъзват се. Не мога да ги изрека. 
Зеленото едва ли е нарочно. 
Отдалечаването също е тъга. 

Защото отесняват домовете 
и свободата заприличва на въже,  
от себе си направих два куплета. 
Дано да може някой да ги разбере. 

Селвер 

Няма коментари: