четвъртък, 28 май 2015 г.

Огледала

Не знам къде е моят зимен дом. 
И колкото и да говорим за безкрая, 
изтича топлото през моето стебло. 
А сокът на живота става по-нетраен. 

Едва ли думите ще ни спасят 
от бездните, които кротко си дълбаем. 
Не вярваме на думи като "мрак" и "смърт", 
когато слънце заслепява всички стаи. 

А нараняванията са знак, 
че можем да преодолеем всичко. Всичко. 
Че в зимниците отлежава много сняг  
от уж забравено и миналогодишно. 

Сами сме си причина и за бряг,  
и за пороите, които ни завличат. 
Невидимото във очите ни е страх – 
в огледалата е едната половина.  

Селвер 

Няма коментари: