сряда, 27 май 2015 г.

Полусбогуване

Градът лекува гласните си струни, 
като след панаир. 
Като че въртележки е сънувал.
Като че е препил. 

Тревогите са винаги междинни. 
И всичко има край.
Но нямам основателна причина 
да се сбогувам с май. 
 
Изрязвам тишина от стара снимка – 
остава дупка в есента. 
Не помня следнеделното си име. 
Забравям толкова неща. 

Една летяща риба ме очаква – 
да полетя. 
Въздишките са единица мярка 
за пустота. 

Мълчанията са заспали думи, 
преяли с липов мед.
И толкова е пролет, че дочувам 
гласа на птиците във мен. 

Селвер 

Няма коментари: