четвъртък, 21 май 2015 г.

Светлосенки

Не премълчаваме ли твърде дълго 
това, което няма как да спрем? 
А сянката умира ли на тъмно 
или остава в миналия ден? 

Не съм това, което си представяш. 
И думите не са това, което са. 
Не споменавай без причина края. 
Уголемявам си от страх гласа. 

Защото думите понякога подвеждат, 
не изговаряй любовта докрай. 
Каквото не разбирам, е далече 
от тъй наречените ми недра.  

А другото е светлосянка 
на нещо независещо от теб. 
И не, че извървяното е мярка, 
но светлината в мен расте. 

Селвер