вторник, 19 май 2015 г.

Междусезонно

Представата за време е излишна. 
Какво остава, колко сме били. 
Реката от минути ни повлича.  
Не бързаме за никъде, нали? 

Предпазни щитове не са открити –  
отвсякъде ни дебне любовта. 
Във вътрешните стаи на душите 
са най-значимите неща. 

Не можеш да предвидиш празнотите 
дори с далекоглед. 
И просто всичко е въпрос на климат.  
На светлина и цветове. 

Остава малко пролет по липите. 
По пръстите, по очните дъна. 
А лятото изтича от косите 
на влюбена жена. 

Селвер