Непредвидими словореди
в душевния ми лабиринт.
Защо са сини гласовете,
преминали през моя стих?
Един живот едва ли стига –
сърцето си да извървим.
Не си ли ти герой от книга?
Не си ли ме целувал и преди?
Не са ли думите вълшебни
във три след полунощ?
Едва ли грешното е грешно.
Дъждът понякога е мост.
Дори и лястовиците разбраха,
че краят е неизлечим.
Не знаем с теб какво ни чака.
Тогава да вървим.
Селвер
