понеделник, 18 май 2015 г.

Пътища

Непредвидими словореди 
в душевния ми лабиринт. 
Защо са сини гласовете, 
преминали през моя стих? 

Един живот едва ли стига – 
сърцето си да извървим.  
Не си ли ти герой от книга? 
Не си ли ме целувал и преди? 

Не са ли думите вълшебни 
във три след полунощ? 
Едва ли грешното е грешно.   
Дъждът понякога е мост. 

Дори и лястовиците разбраха, 
че краят е неизлечим. 
Не знаем с теб какво ни чака. 
Тогава да вървим. 

Селвер