Преливам от самотни букви.
Уголемявам си нощта
дотолкова, че да се будя друга.
И да мълча. И да мълча.
Но някой да разбира тишината.
И нуждата от дъжд.
Остава част от мен във всяка дата.
И всяка изгоряла свещ.
Ако издухам всички песъчинки
от мисълта за летен ден.
От всички августовски снимки.
Ще видиш ли морето в мен?
Където стъпя, е за кратко.
А после се топи.
Но всеки сам си носи мрака.
И счупеното сам лепи.
И остров си, и корабокрушенец.
И сам на себе си – врата.
Надолу са медузи и морета.
Животът е оставането на повърхността.
Селвер
