неделя, 19 април 2015 г.

Повърхности

Преливам от самотни букви. 
Уголемявам си нощта 
дотолкова, че да се будя друга. 
И да мълча. И да мълча. 

Но някой да разбира тишината.  
И нуждата от дъжд. 
Остава част от мен във всяка дата. 
И всяка изгоряла свещ. 

Ако издухам всички песъчинки 
от мисълта за летен ден. 
От всички августовски снимки. 
Ще видиш ли морето в мен? 

Където стъпя, е за кратко. 
А после се топи. 
Но всеки сам си носи мрака. 
И счупеното сам лепи. 

И остров си, и корабокрушенец. 
И сам на себе си – врата. 
Надолу са медузи и морета. 
Животът е оставането на повърхността. 
 
Селвер