От страх да не строша преградите,
скъсих, скъсих крилете.
И надвечерите, и лятото.
И думите в сърцето.
Различни сме във своите безумия.
Различни са ни боговете.
Но само любовта е път към другия.
И в нас е цялата далечност.
Уголемяват се пространствата,
но не навън, навътре.
А другото са някакви остатъци
от стихове и смърти.
По-лесно вече разпознавам знаците.
И всичко в мен е слято.
Опитвам се да стигна до преградите.
А то... прегради няма.
Селвер
 |
| https://www.flickr.com/photos/nikaa/5323463910/ |
