13 април 2015 г.

Нещо за казване

Думи за казване. 
Думи за продан. 
Още неписани дълги писма. 
Няколко птици и няколко ноти. 
Нещо със вече платена цена. 

Болка за казване. 
Болка без име. 
Целия студ на света, наведнъж. 
Нещо остана, а друго отмина. 
Знам, че тревогата също е дъжд. 

Пролет за казване. 
Пролет в гърдите. 
Толкова, толкова дълга любов. 
Някой безспир ми разказва звездите. 
Всеки живот е с различен наклон. 

Слънце за казване. 
Пàри езика. 
Всяка душа е с различен заряд. 
Нищо не помня и нищо не искам. 
Свещи догарят. Лалета цъфтят. 

Думи за триене. 
Хвърлени думи. 
Бездните в мене растат. 
Нищо не казвам и нищо не чувам. 
Но тишината понякога също е път. 

Селвер 


*

  Освобождавам всичките неща, които се страхувам да изгубя. Тъга безкрайна, кой те завеща на моя свят, на моите минути? Животът – невъобрази...