В моретата на моите стихотворения
живеят думи със оранжеви коси.
Понякога съм сложно изречение,
в което любовта не се гаси.
В което по извивките на буквите
личи, че са написани насън.
Че част от мен е звукова илюзия,
напомняща за друг сезон.
В градините на моите стихотворения
април е все един и същ.
И няма никакво значение,
дали съм дива мента или дъжд.
Умирах и живях във много приказки.
Изгубвах се и точно затова сега
разбирам по-добре началото на зимата.
И знам защо не стига пролетта.
Селвер
