неделя, 12 април 2015 г.

Следдъждовно

В моретата на моите стихотворения 
живеят думи със оранжеви коси. 
Понякога съм сложно изречение, 
в което любовта не се гаси. 

В което по извивките на буквите 
личи, че са написани насън. 
Че част от мен е звукова илюзия, 
напомняща за друг сезон. 

В градините на моите стихотворения 
април е все един и същ. 
И няма никакво значение, 
дали съм дива мента или дъжд. 

Умирах и живях във много приказки. 
Изгубвах се и точно затова сега 
разбирам по-добре началото на зимата. 
И знам защо не стига пролетта. 

Селвер