31 март 2015 г.

Възрасти

Сбогуването няма възраст, 
а всички хвърчила са шестгодишни. 
Обезболявам снощните си смърти 
и ставам дъждоносна сричка. 

Безсилието на небето 
изтича през пролуките на облак. 
Илюзия са гласовете 
на чувства, слизащи надолу. 

Променя се представата за бездна 
от дълго взиране в огледалата. 
Изгубванията са неизбежни. 
Но не това е важното на мрака. 
 
За нищо не е рано или късно. 
Тревогите са тъмносини къщи. 
Вълните може и да няма възраст. 
Тъгата винаги е стогодишна. 

Селвер 


*

  Освобождавам всичките неща, които се страхувам да изгубя. Тъга безкрайна, кой те завеща на моя свят, на моите минути? Животът – невъобрази...