вторник, 24 март 2015 г.

Ограничения

Топи се зимната ми сянка.  
Прииждат уморени щъркели. 
Обратно на завръщане е бягство. 
Но в нас са всички пътища.

И всеки сам на себе си е мярка. 
И сам на себе си е къщичка. 
Преобразява ни престоят в мрака. 
Но казваме, че сме си същите. 

И продължаваме нататък. 
Към следващите си ограничения. 
Докато разберем, че свободата 
променя своето значение. 

Докато разберем, че тишината 
е разстоянието между думите. 
Отвъд ограниченията сме еднакви. 
Но никой не е повторение на другия. 

Топи се зимната ми сянка. 
Обратното на допир е диализа. 
Реалността се разширява, 
при мисълта, че няма граници. 

Селвер 

https://www.flickr.com/photos/whitneyjustesen/14426829371/