Топи се зимната ми сянка.
Прииждат уморени щъркели.
Обратно на завръщане е бягство.
Но в нас са всички пътища.
И всеки сам на себе си е мярка.
И сам на себе си е къщичка.
Преобразява ни престоят в мрака.
Но казваме, че сме си същите.
И продължаваме нататък.
Към следващите си ограничения.
Докато разберем, че свободата
променя своето значение.
Докато разберем, че тишината
е разстоянието между думите.
Отвъд ограниченията сме еднакви.
Но никой не е повторение на другия.
Топи се зимната ми сянка.
Обратното на допир е диализа.
Реалността се разширява,
при мисълта, че няма граници.
Селвер
 |
| https://www.flickr.com/photos/whitneyjustesen/14426829371/ |
