неделя, 22 март 2015 г.

Запролетяване

До коленете съм в кокичета. 
Причината за всичко днес е бяла. 
А всяка нова дума е обичане. 
Прозрачността на рибите е вярна.  

Докосването е доверие, 
но само на езика на ръцете. 
Сърдечните ни равновесия 
са временни приюти край морето. 

Преобразяваме лицата си. 
Топят се заснежените куплети.  
Неизговорени остатъци 
от вчерашни любови по крилете. 

А другото са други граници. 
И като Стария Несебър е сърцето. 
Излишни са вратите и оградите, 
когато сме наясно с битието. 

А щом преодолеем зимата, 
остават само пролетни глаголи. 
Освен, разбира се, неизлечимото 
по най-високите ни клони. 

Селвер 
https://www.flickr.com/photos/allthebeautifulthings/16675686877/