До коленете съм в кокичета.
Причината за всичко днес е бяла.
А всяка нова дума е обичане.
Прозрачността на рибите е вярна.
Докосването е доверие,
но само на езика на ръцете.
Сърдечните ни равновесия
са временни приюти край морето.
Преобразяваме лицата си.
Топят се заснежените куплети.
Неизговорени остатъци
от вчерашни любови по крилете.
А другото са други граници.
И като Стария Несебър е сърцето.
Излишни са вратите и оградите,
когато сме наясно с битието.
А щом преодолеем зимата,
остават само пролетни глаголи.
Освен, разбира се, неизлечимото
по най-високите ни клони.
Селвер
 |
| https://www.flickr.com/photos/allthebeautifulthings/16675686877/ |
