петък, 20 март 2015 г.

Екзистенция

Неназовими допирателни  
разместват пластовете на сърцето. 
Летим. Теснолинейни влакове. 
Със свойто съществуване заети. 

Със своето тълкуване на знаците. 
С невидимия смисъл на нещата. 
Накрая всичко се побира в рамките 
на някакви си два квадрата. 

Но нещо все е недовършено. 
Преодоляваме нюансите на мрака. 
И ако липсите не са присъствие, 
с какво е пълна тишината? 

Сега от думите си правя езеро, 
но утре може би ще съм оттатък. 
В нюансите на нещо много есенно 
на колко лебеда ли ще съм сянка? 

Селвер