понеделник, 16 март 2015 г.

Бавен ден

                             "Пътеките, които в нас започват, 
                             от другия си край са изоставени..." 
                                                   Венцислав Василев 

Обличам си най-мълчаливата рокля. 
Шумът на живота е тъмно зелен. 
Онази река, за която се готвя, 
е толкова близо до мен. 

И толкова силно протягам ръцете, 
че стигам до другия (пустия) край. 
Но има ли край или той общо взето 
е просто поредният слой? 

Хартиен отрязък от друг понеделник 
живее в семеен албум. 
Но днес е напълно различен сюжетът 
и всички криле са наум. 

Обличам си най-мълчаливата рокля. 
И бавно се рея из днешния ден. 
И тихо е, толкова тихо, че чувам живота. 
Бълбука във мен. 

Селвер