"Пътеките, които в нас започват,
от другия си край са изоставени..."
Венцислав Василев
Обличам си най-мълчаливата рокля.
Шумът на живота е тъмно зелен.
Онази река, за която се готвя,
е толкова близо до мен.
И толкова силно протягам ръцете,
че стигам до другия (пустия) край.
Но има ли край или той общо взето
е просто поредният слой?
Хартиен отрязък от друг понеделник
живее в семеен албум.
Но днес е напълно различен сюжетът
и всички криле са наум.
Обличам си най-мълчаливата рокля.
И бавно се рея из днешния ден.
И тихо е, толкова тихо, че чувам живота.
Бълбука във мен.
Селвер
