13 март 2015 г.

Безпосочно

Смаляват се пристанищата в мен. 
А залезът е знак, че съм живяла. 
Каквото имам, е за ден. 
Но нищо нямам. 

Защото все броим ъглите в нас,  
светът изглежда още по-безкраен. 
Човекът за човека е компас 
в несигурни пространства. 

Оградите си всеки сам строи. 
И сам си укротява тъмнините. 
Едната част от себе си ще съхраним, 
а с другото ще се разминем. 

И все едно дали ще разберем, 
че са едно животът и морето. 
Смаляват се пристанищата в мен, 
за сметка на крилете. 


В края на декември

  Да простиш и да оставиш в миналото някои неща, е един от най-прекрасните начини да отвориш място за хубавите предстоящи.