сряда, 4 февруари 2015 г.

Проходи

                               "Как всичко ме отнема от самата мен...
                                и толкова далече ме разнася..." 
                                                 Калина Ковачева 

Не сме ли с теб изгубени деца 
в единствената приказка за вярност?  
Събуждаме си непознатите лица. 
Но как да те наричам в сряда? 

И как да обясня невинността   
в една необяснима схема? 
Увеличавам ли безкрайността 
с това, което няма как да ѝ отнема?  

Нима е важна думата "защо", 
щом днес съм по-чуплива и от вчера?  
Усещам себе си като листо 
от друг живот, от друго време. 

А нямам друга смърт и друг живот. 
И друго щастие във друга стая. 
Нощта е проходът към следващо ниво. 
Какво ме чака ли? Не зная. 

Селвер