Инстинкт за съхранение навярно.
Недостиг на какво ли не.
Не беше сън, а беше нещо бяло.
Обичали ли сме или не сме?
Координатите са винаги неточни.
Или изобщо няма зимен рай.
Наричам страховете си отсрочки,
като че ли животът е без край.
По сънните артерии на февруари
тролеите са с облачни сърца.
Необходимостта от светофари
променя името си и гласа.
Снегът е някаква константа,
но аз съм мярката за студ.
Уголемява се неяснотата.
Умираме за кой ли път.
Невидима мембрана
разделя утрото на две.
Каква ли бих била без рани,
без ефимерностите в мен?
Селвер
