сряда, 18 февруари 2015 г.

Климати

Инстинкт за съхранение навярно. 
Недостиг на какво ли не. 
Не беше сън, а беше нещо бяло. 
Обичали ли сме или не сме?  

Координатите са винаги неточни. 
Или изобщо няма зимен рай.  
Наричам страховете си отсрочки, 
като че ли животът е без край. 

По сънните артерии на февруари 
тролеите са с облачни сърца. 
Необходимостта от светофари 
променя името си и гласа. 

Снегът е някаква константа, 
но аз съм мярката за студ. 
Уголемява се неяснотата. 
Умираме за кой ли път. 

Невидима мембрана 
разделя утрото на две. 
Каква ли бих била без рани, 
без ефимерностите в мен? 

Селвер