четвъртък, 12 февруари 2015 г.

Нюанси

Сама съм си река и брод. 
Видимостта не значи нищо  
в метафизичното легло. 
През осем силуета дишам.  

Но пак е нужен кислород 
в преиначените инстинкти.  
Под всяка планина – любов. 
Зеленото е с хиляди субтитри. 

Отрязък от любим рефрен. 
Очакванията ограничават. 
А думите, които определят мен – 
неправилно описан хаос.

Въображаеми очи и свят. 
Невидими лица и сцени. 
Щом думите по устните ти се лепят,  
е някакъв недостиг на зелено. 

Селвер 
http://www.deviantart.com/art/Sierra-119335887