вторник, 6 януари 2015 г.

Торбица с облаци

Като поглеждане надолу съм. 
Като събуждане във полунощ. 
Очакванията са прави конуси. 
И продължение на счупен мост. 

Каквото сме изтрили от очите си, 
минава през един квадратен сън. 
Дърветата ще станат улици, 
но не за мен, но не заради мен. 

И все едно, дали съм вярвала. 
Дали съм южен бряг или стена. 
Каквото и да казва вятърът, 
след седем спирки ставам по-сама

Като поглеждане надолу съм. 
Като представа за световъртеж. 
Животът е торбица с облаци. 
И намалява дъжд по дъжд. 

Селвер