четвъртък, 29 януари 2015 г.

Като че ли

Като че ли съм зима, през която 
отдавна не минават хвърчила. 
Дали защото остарявам 
или денят е със ронливи перила. 

Изгубвам равновесие и падам. 
Прииждат думи и лица. 
Снежинка съм или съм вятър 
в кутия за забравени неща. 

И знам, че януари е единствен. 
А всяка улица е спомен за река. 
Обричаме телата си на близост. 
Но не докрай. Но не докрай. 

Останалото може би е ехо. 
Останалото може би е студ. 
В дебели книги си държа сърцето. 
Да не разбира, че светът е друг. 

Селвер