четвъртък, 22 януари 2015 г.

Между оставане и тръгване

Разделям си смеха на зимни улици. 
Нали не вярвате, че всеки смях е смях? 
Че няма как да се изгубите 
във преспите на своя собствен сняг. 

Не сме ли някакви кокичета, 
които се опитват да летят? 
Човекът за човека е обичане. 
Човекът за човека може да е ад. 

Между пътеката и стъпките на пътника 
е смисълът да има свят, да няма свят. 
Между оставане и тръгване
сърцата ни туптят, туптят, туптят... 

Селвер 
фотограф – nikaa