понеделник, 19 януари 2015 г.

Сред думите

Нетрайности в извивките на януари.  
Внезапен ли, хроничен ли световъртеж. 
В гърлата ни – вкусът на млечните нектари 
на седем хиляди глухарчета след дъжд. 

Преди да съмне в снощните ми думи, 
ще сме си тръгнали от този сън. 
Какво държи стихотворенията будни, 
когато всичко живо спи навън? 

И как да си представим минзухари, 
когато януари е така студен? 
Въздишките ли ни са много стари? 
Или сме остарели, без да разберем.  

Което не приемаме, е лава 
с различна топлина, с различен звук. 
И улица по улица ни отчуждава 
от себе си или един от друг.  

През повечето време съм такава – 
неясна, неразбираща света. 
Сред думите си построих държава. 
И я нарекох Самота. 

Селвер