сряда, 14 януари 2015 г.

Стихотворение със снежинки

През пръстените ни за вярност диша 
това, което казваме, че не боли. 
През всичките снежинки те обичам. 
През всичките мъгли. 

Хартиени криле изтичат 
през процепите на внезапен стон. 
От толкова понятия в кавички, 
не знам дали изобщо съм. 

Вагоните са зрителна измама 
по вените на някакъв сезон. 
От влакове, които все ги няма, 
сърцето ми прилича на перон. 

Снежинките са бели срички. 
Затрупват ми представата за път. 
Дали ще съм си същото момиче, 
когато се стопи снегът? 

Селвер