неделя, 7 декември 2014 г.

Зимно

Сред толкова зелени мисли 
не разпознавам силуета си. 
От есените ли зависим? 
От болката ли, от небето ли? 

Минаваме през чужди зими. 
Един през друг минаваме. 
С различен праг на  поносимост 
към болка са сърцата ни. 
 
Компромиси, отсрочки, грижи. 
Със тях си пълним къщите. 
През зимните си думи дишам. 
Тримачтови ли са надеждите? 

Далечното е уморена близост,  
останала на тъмно приказка. 
Декември може и да е измислен. 
Но зимата във мен е истинска. 

Селвер