понеделник, 29 декември 2014 г.

Крилата тишина

По кожата на днешната ми есенност 
са наваляли слънчеви петна. 
Мълча, над пропастите си надвесена. 
Тъгата е крилата тишина. 

Преди да разбера, какво съм търсила  
и колко е ронлив мигът,  
снегът ми заличава стъпките.  
И има път, и няма път. 

Минавам през хиляда оправдания. 
Като през персеиден сън. 
А после дълго пренареждам стаите 
на онова, което съм. 

През повечето време съм сред думите. 
Стихотворенията също са крила. 
Не тръгвайте към мен, ще се изгубите. 
По-дълъг коридор от себе си не знам. 

Селвер 
                                                                 http://www.vbox7.com/play:5db967d456

фотограф – burcinesin