вторник, 2 декември 2014 г.

Нищо повече от сън

Не мога да разкажа всяка рана. 
Превръщам всеки белег в пътен знак. 
А дните, станали на пяна – 
не са ли те несъществуващ бряг? 

Не са ли нещо отлетяло? 
И нещо, за което да мълчим. 
Минаваме през зимно огледало. 
Снежинки сме, а после се топим. 

А после сме далече и сме близо.  
Подобно на камбанен звън. 
Животът – нищо повече от мисъл. 
Животът – нищо повече от сън. 

Селвер