петък, 19 декември 2014 г.

Не съвсем зимно

Трудни за изписване глаголи. 
Трудни за оставане места. 
Стихове със снежни коридори 
във кутия с есенни листа.

Стъклени предчувствия и хора. 
Непреодолимости в писмо. 
Сянката на думата "прозорец" 
толкова прилича на гнездо. 

Някаква необходима нежност  
в прекроените ни светове. 
Полети, раздели, срещи. 
Някаква дълбокост в мен. 

Няма никой в зимните ми стаи. 
Няма кой студа да разбере. 
А във въздуха витае 
някаква представа за море. 

Бавно изговаряни глаголи. 
Нещо светещо, но без гребло. 
Нищо по-зелено от простори. 
Нищо по-различно от любов.  

Селвер 

снимката е оттук – http://www.pinterest.com/pin/557390891356413662/