понеделник, 15 декември 2014 г.

Вертикално

Вертикални сезони в сърцето. 
Изумрудени думи летят. 
Сякаш всички звезди са поети. 
Сякаш няма морета след теб. 

Вертикални представи за близост. 
И стени, по-високи от мен. 
Самотата е колкото мисъл 
по средата на облачен ден. 

Самотата е колкото кораб. 
И затворен във себе си кръг. 
По гласа на неделните хора 
има толкова, толкова сняг. 
 
Знам, че всеки живот има своята зима. 
Че е трудна частицата "не". 
Правя лодки от шарени рими 
и зелени отломки от мен. 

Селвер