четвъртък, 11 декември 2014 г.

Снежинков лунапарк

Гласът ми е море във стара снимка. 
Не е чуплива думата "стъкло".  
След седем оправдания ще свикна, 
че нищо никога не е било. 

Че аз съм просто сняг в зелена притча. 
По стъпките на неживял елен. 
По покрива на думата "обичам".
По гарите на декемврийски сън.  

Минават кораби през мойта зима. 
Душата е снежинков лунапарк.  
Престоят в бездните е с тихо име. 
Гласът ми е пролука в нечий мрак. 

Селвер