събота, 8 ноември 2014 г.

Отломка от тишина

През всичките възможни редове. 
През язовирната ми кожа 
преливат кораби и цветове. 
Душата боледува от отсрочки. 
 
И само неотложното е път. 
А другото е хвърляне на котва. 
Крилете накъде ли ще ни отведат 
в единствените ни животи? 
 
Обратната представа за очи 
живее в огледална стая. 
Не може всяка устна да мълчи, 
когато нищо в нас не е случайно. 

От дълго търсене на бряг,  
са ни пресъхнали гърлата.  
И само думи като "сняг" 
затрупват проходите на душата. 

Селвер