понеделник, 3 ноември 2014 г.

Паралелности

Онази мъртва част от мене, 
която никак, никак не боли.  
Като криле от друго време. 
Като дъжда, когато не вали. 

И няма никаква причина 
за повече тревога и сълзи. 
Каквото нямам, ще отмине. 
Ще избледнее и ще се стопи. 

А другото са други хора. 
Лъжи, преминали през мен. 
И паралелни коридори 
в съня на някакъв елен. 

Какви по-северни зеници 
във тъмните огледала, 
от тези на безкрила птица? 
На нещо със изгубена среда. 

Каква по-истинска причина 
от "никаква причина за сълзи" 
в онази мъртва част от мене, 
която лъжа, че изобщо не боли? 

Селвер