събота, 22 ноември 2014 г.

Надолу ли, нагоре ли

Пропадам в тези зимни гласове. 
Ръцете ми са книжни кораби. 
Живея между думи за море. 
Летя. Надолу ли, нагоре ли... 

Изгубен в собствените си вълни, 
човекът е море за другите. 
Когато се погледна отстрани, 
разбирам, че са лодки думите. 

Разбирам, че неделя е река. 
И лъкатуши между къщите. 
Ноември си е разтопил снега. 
И търси нещо за прегръщане. 

Любов ли е или не е любов 
тревогата, която не разбираме? 
Сънят е с дълго есенно стъбло.  
Но  пак, но пак не се намираме. 

Нощта прилича на вагон, 
препълнен със стихотворения. 
А ти си ми любимият наклон 
към всички сини намерения. 

Селвер 
                                                     "Sana bağlanınca 
                                                     düşmem sandım, 
                                                     düşmem sandım."
                                                        Cem Adrian