четвъртък, 20 ноември 2014 г.

Есенна причина

Улиците в мене са мъгливи. 
Може би ноември няма край. 
Някой ми рисува със моливи 
пътища към мидения рай. 

Някой ми говори като птица. 
Прави облаци от пухкав сън. 
Вярва, че съм повече от мисъл 
за море. Но аз не съм. Не съм. 

Думите ми нощем са солени. 
От морето е. Не е от мен. 
Есен е по всичките ми вени. 
Гледам през ключалката навън. 

Мидите през август нямат устни. 
Затова сега говоря с тях. 
Може би, ако успея да те пусна, 
пак ще мога да летя. 

Някои от нас са вече птици – 
за баланс на земното кълбо. 
Може би ноември е причина –  
есенна причина за любов. 

Селвер