вторник, 18 ноември 2014 г.

Изтичане

По наклонени думи се спускам. 
Като рокля съм с дълъг ръкав. 
Есента се разпада на звуци, 
от които сънят е лилав. 

Като нямо море ме очакваш. 
Като дъжд с побелели коси. 
Любовта ври във есенен чайник. 
И не вярва, че вече не си. 

Сякаш лов на снежинки със устни. 
Като чувство, но с бяло стъбло. 
Все едно си говорил със роза. 
Но не знаеш, дали е било. 

Все едно, че го няма сърцето. 
И си в някакъв мъртъв сезон. 
Само думата "тръгване" свети. 
Само думата "обич" е дом. 

Не усещам, не помня, не дишам. 
Паралелни представи за край. 
По наклонени думи се стичам. 
Като песен за ябълков чай. 

Селвер