понеделник, 6 октомври 2014 г.

Още много

Минава през очите ми безкраят. 
И става по-дъждовен. 
Събирам ли, раздавам ли – не зная. 
Но имам още много. 

Минутите след мен са хризантеми. 
Но ти не се обръщай. 
Отлитат кораби. И няма време 
да сме едни и същи. 

Това, което птиците ме питат, 
е вече разпиляно. 
Стрелките на часовника отлитат. 
А друг часовник няма. 

Зениците ни пак са раковини. 
Далечното ни плаши. 
Говоря ти за нещо много синьо,  
за да не се разплача. 

И пускам всяка запетая 
да отлети високо. 
Обичам ли, забравям ли – не зная. 
Но имам още много. 

Селвер 


 

Няма коментари: