сряда, 29 октомври 2014 г.

Гара

Всички думи във мене са сини. 
И се хвърлят сами върху релсите.  
Като нещо съвсем нелечимо. 
Като Ана Каренина. 

Като тази любов, без която 
не намирам пътеки към себе си. 
Сякаш някой ми крие душата 
между счупени вази и лебеди. 

Преговарям наум самотата. 
Колко слоя тъга има в сянката? 
Може би съм  отломка от лято.  
Или гара за тръгващи влакове.  

Селвер 



Няма коментари: