неделя, 26 октомври 2014 г.

Адажио

От всички начини да се сбогувам, 
избирам този със еленови гори.   
Минутите не могат да ме чуят. 
Но ти върви. Върви.

Разменям есенната си прозрачност 
за няколко снежинки и едно море. 
Заравям се във думи - да не плача. 
Не идвай тук. Недей. 

Това, че сме докосвали вълните, 
не значи, че разбираме брега. 
Хиляда жерава сега отлитат 
от моята душа. 
 
От всички начини да се сбогувам, 
избирам този със зелените криле. 
С глухарчетата, с вятърните кули. 
С параклисите в мен. 

Селвер 



Няма коментари: