сряда, 22 октомври 2014 г.

Не вярвай

Червеното все някога ще се стопи. 
Последният ми ред ще е написан. 
Земята все така ще се върти.  
Но вече ще съм птица. 

Не вярвай, че съм тръгнала на юг. 
Че може би съвсем съм си отишла. 
Ще мина през един невидим звук, 
но пак ще ме усещаш.  

Във тишината след отминал влак. 
В това, което нощем ще те буди. 
В указващ разстоянията пътен знак. 
И в шепа топли думи. 

Селвер 




Няма коментари: